Генетични влияния при формиране на личността

     Родителите, които за първи път имат дете, често се изненадват, че то има личност веднага след раждането му, както и че двете им деца са различни. Надеждни разлики между деца могат да се наблюдават и на 3-месечна възраст по характеристики като: равнище на активност, концентрация на вниманието, адаптивност към промените в обкръжението, общо настроение. Едно дете може да бъде активно, дисфункционално, трудно да се поддава на успокояване, а друго - тихо, лесно да се успокоява, дълго да се ангажира с една дейност.

     Такива характеристики (свързани с настроението и активността) са темпераментови особености и са основата (градивните блокове) на изграждащата се личност. Ранната им проява предполага поне частичната им детерминираност от генетични фактори. Вероятно в известна степен тези темпераментови особености са наследени от родителите, независимо от разликата между децата в едно семейство.

     Един от начините за проверка на подобна хипотеза е изследване на двойки близнаци - ако при еднояйчните близнаци открием по-голямо сходство по факторите, отколкото при разнояйчните, то тези фактори са наследствени (имат силно изразен генетичен компонент).

     Близнаци от един пол на 5-годишна възраст биват оценявани от техните родители по следните показатели (за темперамент):

• емоционалност
• активност
• социабилност

    Корелациите по тези показатели между еднояйчните близнаци са 0,5-0,6, а между разнояйчните близнаци клонят към нула. Това е свидетелство за съществена детерминация на наследствеността върху тези показатели. Възможно е, наистина, еднояйчните близнаци да бъдат третирани (и описвани) по-сходно от родителите, отколкото разнояйчните, като надценяват подобието у тях. Но и според други изследвания се доказва, че тези характеристики имат съществена наследствена компонента.

     Генетичните влияния могат да се проследят и при възрастни. За установяване на корелацията по показателите социабилност (екстраверсия) и импулсивност (емоционална нестабилност), в Швеция са изследвани 12 хил. двойки възрастни близнаци (оценявани от близките им). И по двете характеристики на личността корелациите са 0,5 (при еднояйчните) и 0,2 (при разнояйчните). Тук отново съществува възможност еднояйчните близнаци да се третират от околните по-сходно (средата да ги "вижда" като сходни), отколкото разнояйчните. Идеалният случай за провеждане на подобно изследване е еднояйчните близнаци да са разделени от най-ранна възраст и да са отгледани отделно един от друг. Ако и тогава има висока корелация, наследствеността наистина ще има много голямо влияние върху темпераментовите характеристики.

  Минесотско изследване на близнаци, отгледани отделно.

      През 1984 год. 44 двойки еднояйчни близнаци, които са разделени един от друг през първите 10 седмици от живота си и не са се виждали до момента (когато са на 34 години), са поканени да участват в изследване. (Забележително е било това, че някои от двойките близнаци са идвали на срещата облечени с почти еднакви дрехи, аксесоари и пр., проявявали са еднакви жестове, мимики и други характерни особености.) Техните резултати се сравняват с тези на еднояйчни близнаци, отгледани заедно. Сравнението показва, че по широк спектър личностни свойства резултатите на двете групи близнаци не се отличават особено: отгледаните поотделно имат корелация 0,49, а отгледаните заедно - 0,52.

     Пдобно изследване, но при разнояйчни близнаци, показва следните резултати: корелация 0,21 (отгледани отделно) и 0,23 (отгледани заедно). Данните говорят за това, че еднояйчните близнаци са по-сходни в редица личностни черти, защото са по-близки по генетично присъствие.

ИЗВОД: Около 50% от вариациите между индивидите по показател личностни характеристики се дължат на наследствеността!

Прочети още

Интелектът и факторите на наследствеността и средата.

     Взаимоотношението между наследствеността и средата се фокусира преди всичко върху сферата на интелекта. Повечето автори смятат, че поне известна част от интелекта е наследствена, но и средата оказва влияние. Мненията се разделят според тежестта на двата фактора.

 Каква част от интелекта е наследствена?

     Данните за връзката между интелекта и наследствеността са от изследвания по степента на родствена близост между изследваните лица, която близост се изменя (варира). От изследването, проведено върху 100 изследвани лица се установява, че колкото по-близки са родствените връзки, толкова по-висока е корелацията между изследваните лица. Средни коефициенти на корелация по IQ:

• между братовчеди: 0,15
• между братя и сестри, израснали отделно: 0,27
• между родители и осиновени деца: 0,31
• между родители и деца: 0,40
• между братя и сестри, израснали заедно: 0,47
• между двуяйчни близнаци: 0,60
• между двуяйчни близнаци, израснали заедно: 0,62
• между еднояйчни близнаци, израснали отделно: 0,72
• между еднояйчни близнаци: 0,87

     Очевидно е детерминирането на интелекта от наследствеността, но резултатите свидетелстват и за значителна роля на средовите фактори. Така например, ако близнаците са отгледани заедно, коефициентът на корелация между тях по IQ се увеличава. Интелектуалните способности на осиновените деца, отгледани от родители с висок интелектуален статус са по-високи от предполагаемите според IQ на техните биологични родители. Различните данни говорят за това, че средата внася промени в IQ до 20 точки (по скалата на Бине), т.е. че изследваното лице може да се "премести" в друга "интелектуална" категория.

     Оценките за относителния дял на наследствеността варират в различните изследвания - от 0,87 до 0,10. Тези големи разминавания в резултатите се дължат на неконтролирани променливи в измерването, защото изследванията са провеждани като полеви, а не лабораторен експеримент.

     Ситуацията се усложнява и от допускането, че едно и също семейство предлага еднакви средови условия на децата си, но това може да не е така (второто, третото и т.н. дете в семейството "идва" в различни условия, самите родители се променят междувременно, често не се отнасят еднакво към децата си и мн.др.). Това положение е може би "най-чисто" при еднояйчните близнаци, които външно изглеждат по-сходни и "предизвикват" еднакво третиране от страна на родителите.

     Налага се изводът, че при неконтролирани изследвания влиянието на наследствеността върху интелекта не може да се установи точно. Вън от съмнение е наличието на влияние, но относно степента на влияние се спори.

     Хипотеза на Бошар (Bouchard): "Вероятно е интелектът да се определя от гени с кумулативен ефект". Комбинирането на 5-10 гени дава широки вариации и голямо разнообразие на IQ дори и в рамките на едно семейство. От гледна точка на тази хипотеза родители с висок IQ могат да имат деца с нисък такъв и обратно (поради различните комбинации на вариращите гени).

Влияние на средата.

     Условията на средата, определящи как ще се развие интелекта на индивида, се отнасят до: качеството на интелектуалната стимулация от страна на средата (родителите), здравето, храненето на детето, емоционалния климат в дома, типа обратна информация, която детето получава от своето поведение (как детето получава информация за това, доколко добре се е справило със съответната задача - ясна или противоречива информация; затова "правилата" при възпитанието трябва да се спазват стриктно, а не за едно и също действие в една ситуация да се "зарадваме" на детето, защото сме в добро настроение, а в друга ситуация - да му се разкрещим или напляскаме. Дете се възпитава целенасочено и последователно, иначе то се "обърква".).

     От две деца с едни и същи гени, ако едното има по-добро пренатално и следнатално хранене (преди и след раждане), уютен дом, висок емоционален статус и други фактори с положителен знак, то ще получи по-висок показател по IQ в I клас (до 20 точки повече по скалата на Бине). Систематичното непълноценно хранене води до намаляване на интелектуалния потенциал до 5 точки за възрастни хора (по Бине), а при деца спадането на IQ е по-голямо.

     Така факторите на средата акцентират различията, налични в момента на раждането, каквито и да са те.

    В това отношение са показателни програмите за обогатяване на средата на деца в предучилищна възраст (2-5 год.) с неравноправно социално положение (в САЩ). Програмите са насочени към тези деца, които обикновено живеят в предградията при трудни условия, без подходящи играчки. Специалисти от общината идват в дома на детето и се занимават с него по специална схема, осигуряваща подходяща среда за усвояване на интелектуална стимулация - конструктори, специални игри, обяснения, интелектуална дейност (усвояване на цветове, пространствени отношения и т.н.). Такива деца показват по-високи резултати (по Уекслър и Бине) при постъпване в училище, отколкото децата, които не са подложени на такива програми. Те са по-сигурни в себе си и по-високо социално компетентни.

    Срезови изследвания (не на индивид, а на група лица) показват, че такива програми имат преимущества - гарантират до известна степен и по-нататъшния успех на децата в по-горните училищни степени (на 15-годишна възраст успехът им е с цяла единица по-висок от този на децата, които не са посещавали програмата). Те имат по-добри показатели по четене, език, аритметика; проявяват по-малка степен на антисоциално поведение, повече от тях си намират работа след завършване на училище. От това личи че . ранната детска стимулация има много добро отражение в по-късните години. Още по-добри резултати се получават, когато родителите също участват в програмата по съответната схема.

     Показателен е и случаят и с  Израел. Там идват евреи от всички страни. Съществуват сериозни различия между "европейските" и "арабските" евреи - в обучението, културната и социалната среда. Средните стойности на IQ на еврейските заселници от Европа значително превишават тези на "арабските" евреи. С изключение на КИБУЦИТЕ (кибуцините) - децата, включени в "кибуци", които не живеят с родителите си, а с други деца (доброволно). Различия в интелекта на тези деца съществуват, но тези различия вече са с нормално разпределение и не са свързани с произхода на родителите. След такова обучение остават само различията, свързани с наследствеността. Следователно, обогатяването на средата може да помогне на децата да развият своя истински интелектуален капацитет.

     Генетичната наследственост не определя еднозначно постиженията на човека в интелектуалната сфера. Постиженията зависят от възможностите за развитие и проява на този потенциал. Именно тук е влиянието на средата!

Прочети още

Перспективи пред теорията за личностните конструкти.

 

    Основното е използване на репертоарната решетка за предсказване измененията в процеса на груповата терапия. Едно от съображенията на Кели по отношение на тази методика е изследването и на психотерапевтите с помощта на методите за изследване на клиентите - така процедурата става по-рефлексивна. В групата "наравно" с пациентите участва и терапевт (освен основния), който е в две роли - като пациент попълва отговорно всички въпросници, а като професионалист дава своите прогнози и очаквания по отношение на измененията в изследваното лице. След началото на терапията групата се "затваря", т.е. в нея не влизат повече участници. 

Схема на експеримента:

     1. Оценка на пациентите, основана на попълването на репертоарната решетка и на данните от интервюто. Обсъждане на резултатите.

     2. Формулиране от терапевтите на предсказанието за изменение на изследваните лица.

     Преди началото на груповата терапия изследваните лица са попълвали личностен въпросник, анкета за личните предпочитания, контролен списък с диагностични симптоми от Едуардс и анкета на болницата в Мидълсекс. В хода на изследването се използва рангова решетка - на изследваното лице се дава да попълнят ролеви списък с 10 пункта, включващ значими за него лица:

• майка
• баща
• съпруг/а, интимен приятел/ка
• човек, на когото изследваното лице се възхищава или се е възхищавал
• приятел/ка
• човек, когото изследваното лице много харесва
• човек, който отхвърля изследваното лице
• човек, когото изследваното лице съжалява
• човек, когото изследваното лице не харесва
• още един значим за изследваното лице човек (неназован досега)

     Изследваните лица избират от този списък три лица и определят сходното между двама от тях и различното спрямо третия. Ако им е трудно да определят това, те сами избират двама души от списъка и само между тях определят сходството и различието. След това на изследваните лица се задават още 4 конструкта, характеризиращи сферата на Аз-а:

1. подобен на изследваното лице по характер (Аз-реално);
2. такъв, какъвто изследваното лице би искал да бъде (Аз-идеално);
3. такъв, какъвто изследваното лице е бил в миналото (Аз-минало);
4. такъв, какъвто изследваното лице очевидно ще стане (Аз-бъдещо).

     Тези конструкти за белег за разликата между актуалното и идеалното Аз, за самооценката и за отношението на изследваното лице към собствените му изменения.

    Накрая на изследваното лице се задава въпросът в какво вижда главния си проблем. Така се появяват още два биполярни конструкта (напр., "Прекалено съм импулсивен, а искам да стана по-въздържан"), изразява се същността на проблема на изследваното лице в неговите собствени термини.

     Разликата между Аз-реално и Аз-идеално се определя на основата на корелация между първи и втори конструкт (от сферата на Аз-а). Умерената положителна корелация (0,2-0,7) може да е основа за благоприятна прогноза. Отрицателната корелация (индикатор за неудовлетворение от себе си) и много високата положителна корелация (твърде висока степен на удовлетвореност) говорят за нарушения в Аз-образа.

     Дисперсия на проблемните конструкти:

     Изчислява се коефициентът на корелация на всеки конструкт с всички останали конструкти. Изчислява се разликата на дисперсията на "проблемните" конструкти (човек, който не ни харесва и човек, когото съжаляваме) при първо и второ тестиране и получените данни се сумират. Прави се ранжиране по този показател. Тази процедура се прилага, за да се определи доколко значителни са проблемните конструкти по отношение на цялата система от конструкти.

    Степен на изменение на всички конструкти:

     Изследват се всички конструкти от първото и второто попълване на решетката. Това показва дали са се появили нови и са изчезнали предишни значими връзки между конструктите (коефициентът за значима корелация на Спирмън за двустранен критерий е p = 0,64). Конструктите се ранжират - от по-значими към по-малко значими.

    Предсказания на психотерапевтите:

     Терапевтите трябва да определят какви изменения ще бъдат благоприятни за изследваното лице. Те трябва да попълнят "решетката на идеалния резултат" за всички изследвани лица - каква би била решетката на всяко изследваното лице в случай на идеални резултати от терапията. Построява се хипотетична решетка, включително и матрица на корелация между конструктите, които ще се появят у изследваното лице ако с него се осъществят желаните изменения и той е в състояние да разреши проблемите си. Тази прогностична решетка се прави на базата на първата решетка, попълнена от изследваното лице.

     Накрая терапевтите трябва да построят хипотетична матрица за корелацията, отразяваща измененията, които по тяхно мнение имат място в хода на терапията - "решетка на предсказваните реални резултати". После "идеалната" и "реалната" решетки се съпоставят с решетката, попълнена от изследваното лице след края на психотерапията.

     Отчита се:

Реалното изменение на пациента. Посоката на промяната - желаната или/и предсказаната.

Прочети още

Мотивация ,тревожност, враждебност, агресия и вина по Кели

1. Мотивация - Според Кели няма инертни хора (за него е необяснимо защо е необходимо у човека да има инертни сили) - човек е изначално мотивиран по определението, че е жив.
2. Тревожност (страх). -Според Кели тревожността е свързана с разбирането (осъзнаването), че съществени събития не могат да бъдат обяснени с нашите налични конструкти. "Пътят" е от "отклонение" (разминаване между ситуацията и разгадаването й чрез системата от конструкти) през "необяснение" и "нищожност" (дълбока обяснителна неспособност на системата) до "страх". Все пак системата е невалидна само донякъде.
3. Враждебност - Според Кели враждебността е свързана с опита да се поддържа и разширява (сред нови обекти) валидността на система от конструкти, която е очевидно невалидна. Тук няма пасивен момент (страх), а активност, която е основната характеристика на разширението. Проблемът идва от това, че една невалидна системата от конструкти се прилага във все повече ситуации. (И когато ситуацията се "опъне" на субекта, той вместо да се свие в себе си и да се "разтревожи", става враждебен към нея и предпочита изобщо да отрече съществуването й, отколкото да допусне, че не е прав.)
4. Агресия -  Според Кели агресията не произхожда от враждебността, а се базира на постулата за избора. Агресивните индивиди се стремят на всяка цена да разширяват своята система от конструкти (избирайки стратегията на риска), вместо просто да я дефинират. (Възможно е враждебността и агресията да си приличат поради активната съставка, но при тях "разширението" е с различни характеристики.)
5. Вина -Човек изпитва чувство за вина не само, когато не оправдае очакванията на другите хора, но и когато не оправдае и собствените си очаквания. Така той нарушава сърцевината на убедителността на конструктите, отнасящи се до него самия.

Според Кели личността  е представена от система от лични конструкти.

Прочети още

Възможности на техниката "репертуарна решетка" (По Кели).

  

  Кели работи като терапевт, без да има предварителен опит. От работата си той прави следните изводи:

• няма значение какво съдържание ще излага терапевта пред клиента, важното е да го обяснява убедително от няколко гледни точки, за да може клиентът да го "последва" и да намери потвърждение на казаното в своя опит;
• терапевтът трябва да научи клиента да разсъждава върху своите конструкти, да научи повече за тях.

     Кели създава РЕП тест (Repertory Test) , който представлява квадрат (или правоъгълник) с 22 реда и 22 колони. Над всяка колона изследваното лице записва името на едно лице според определено описание. След това по редове изследваното лице (обикновено в интерактивен режим) сравнява 3 (предварително фиксирани) лица - по какъв признак двете лица си приличат (конструкт) и по какво се различават от третото (или третото се различава от тях - контраст). Сравняват се социални обекти (лица), разгледани в дадена роля, но решетката може да се използва и за изследване на събития, организации и други обекти. Основният принцип е предварително да се реши каква реалност ще се изследва, след това се съставя списък на обекти от тази реалност, които адекватно могат да я опишат. 

     От "репертуарната решетка" психотерапевтът научава:

• общ брой на конструктите (показател за когнитивна сложност или простота);
• колко пъти (дори и като идея) се повтаря даден конструкт;
• дали има реално противопоставяне (между индивида и обкръжението му.);
• дали системата от конструкти на изследваното лице е изкуствена или не, и за какво се отнася като цяло;
• какъв тип конструкти използва изследваното лице (най-общо: конкретни или абстрактни; не особено "желани"от терапевта са: прекалено проницаемите или непроницаемите конструкти, ситуативните, повърхностните, свързаните със списък от роли и др. Не трябва да се забравя обаче, че за изследваното лице подобни конструкти могат да имат специално и особено значение, затова подлежат на уточнение). Ако изследваното лице например използва предимно ситуативни конструкти, може да се допусне, че лицето живее в момента и когато този момент се изчерпи, индивидът се чувства като "изгубен".
• решетката може да се обработи и по вертикала (с какви конструкти се описва всяко едно лице, дали е предимно в сходство или в контраст и т.н.).

     Решетката се обработва с факторен анализ - т.н. техника на гридовете.

     Този тест служи за информация и на изследваното лице, и на психотерапевта. Терапевтът може да се ориентира на кого от реално действащите персонажи (референтни по отношение на изследваното лице) може да се разчита при терапия. Получава се доста прецизна представа за това, как изследваното лице гледа на другите хора.

     Във варианта за изследване на междуличностните отношения зад всяка триада от лица стоят определени групи от роли:

• 1 клас - на Аз-а (Аз самият);
• 2 клас - на семейството (майка, баща, брат, сестра);
• 3 клас - на близките (съпруг/а, бивш любим/а, приятел/ка, бивш приятел/ка);
• 4 клас - ситуативни персонажи (доверено лице, лекар, съсед);
• 5 клас - на отношенията (отхвърлящ изследваното лице човек; човек, който изследваното лице съжалява; човек, който представлява заплаха за изследваното лице и  му действа  дискомфортно; човек, който привлича изследваното лице);
• 6 клас - на авторитетите (приеманият учител, отхвърляният учител, началникът);
• 7 клас - ролите, които имат ценностен характер (преуспяващият човек, щастливият човек, високо моралният човек).

     При терапията с успех може да се приложи "ролева игра с фиксирани роли".

     Продължително време (около 2 седмици) клиентът играе роля, която му е наложена отвън (определена е от терапевта). Инструкцията е: "Правете всичко, което не съответства на вас! Не трябва да бъдете вие самите!". Така, изследвайки една друга система от конструкти, клиентът ще научи, че има и други гледни точки освен неговата собствена. Тук ролята на психотерапевта е да осигурява получаването на обратна информация, защото клиентът "на собствен гръб" ще усети грешките в поведението си, което е много по-добър способ от поучаването и забележките. ("Голямата цел" на РЕП теста е вглеждането на индивида в себе си. Обикновено самото попълване на теста, още преди аналирането на конструктите, носи определена полза. Индивидът може да усети, че максимално се затруднява да посочи конкретни лица за някои от ролите, както и че му "идва отвътре" да повтаря и потретва дадени лица от обкръжението си. Това веднага го навежда на мисълта, че всъщност неговото обкръжение не е чак толкова широко, както си е въобразявал. А пък като започне да сравнява, много ясно изпъкват комплексите му. Изобщо, оказва се, че всяка методика, която изисква "творчество" - в случая формулиране на конструктите, е мощно средство за активно самоизучаване. )

    "Репертуарната решетка" може да служи като основа за интервю, както може да се попълва и няколко пъти (за нуждите на терапията).

Прочети още