Психология :: Проективна методика „Незавършените приказки” на Луиза Дюс (деца 6-11г. )

Методите за диагностициране на взаимоотношенията между децата в семейството и вътрешно-семейните отношения като цяло са редки, а в практическата работа, понякога има нужда да се диагностицира именно връзката между братя и сестри или между дете и родители. Автор на методиката, създадена през 1940г. е детския психолог Луиза Дюс. Според нея, методиката може да бъде прилагана не само спрямо деца в предучилищна и начална училищна възраст (I-IV клас), но и спрямо по-малки деца. Едно от предимствата на методиката е, че тя използва елементарен (достъпен) за детето език за изразяване на чувства. Авторът е на мнение, че структурата на методиката и инструкциите към него са прости и с тях може да работи дори неспециалист в домашни условия.

Възрастовият диапазон обхваща деца от 6 до 11 г. В тази възраст децата охотно измислят различни истории и почти не знаят как да скрият истината. Те могат ясно да изразят всякакви морални норми на взаимоотношения („Момичетата не могат да бъдат обиждани”, „Момичетата са послушни, но момчетата не са”, „Момчетата трябва да се отнасят с момичетата като към принцеси”). Всички тези възможности предоставят „приказките”.

Занятията с деца не трябва да надвишават 20 минути.

В настоящата батерия „приказки” са използвани 12 видоизменени истории, като към 7 от тях има приложени илюстрации.

Тестът „Недовършена приказка” включва кратка история, която се разказва от психолога и завършва с въпрос, зададен към детето. Отговорът на този въпрос е финала на приказката. От детето се иска в ситуация на игра да продължи историята с онази мисъл, която първа му дойде на ум.

Приказките се разказват на детето в определения ред, в същото време се показват картинките. Детето трябва да отговори на въпроса в края на всяка приказка. Всички отговори се записват в протокол. Препоръчва се изследването да се документира с диктофон. Процедурата се провежда индивидуално. Резултатите от тази техника са полезни за сравняване с резултатите от теста за „Рисунка на семейството”, с наблюдението на детето и интервюто с родителите. Качественият анализ на отговорите може да помогне за разкриване на механизмите на взаимоотношенията между братята и сестрите.

Методиката дава възможност да се установи спонтанно възникващи емоционални феномени, които обикновено не се проявяват видимо в поведението на детето, но същевременно му влияят. Тестът включва 12 незавършени приказки, които са обединени от общ фактор – персонаж, с който детето идентифицира себе си.

В зависимост от „разположението на духа” детето реагира на ситуацията, изложена в приказката спокойно или обратно – тревожно.

Методически указания

1.Тестът се предлага на детето под формата на игра. За тази цел е необходимо да се избере подходящ момент и да се направи така, че детето само да помоли да му се разкаже приказка.

2.Не се препоръчва да се коментират отговорите на детето, нито да се заявява: „Сега слушай друга приказка.”

3.Ако детето показва тревожност, прекомерна възбуда или безразличие, разсеяност, невнимание, прекъсва приказката с въпроси, отклонява темата, реагира с коментари от типа: „Какви са тези глупави приказки?”, не се препоръчва да се прави опит за повторно разказване. Това е признак, че не е избран подходящия момент и не са създадени условия за тестиране.

4.По време на тестирането трябва да се обръща внимание и да се регистрират такива маркери, като: скоростта на реакциите, темп на речта, обстоятелственост, зададени последващи въпроси, фантазии, невербално поведение и др.

5.Като признак за доброто психическо здраве на детето може да се счита за такова поведение: дете, което с интерес слуша приказката; дава воля на своите чувствата; включително естествената агресивност. Някои истории могат да предизвикат страх в детето, но това е страх, смесен с удоволствие и вълнение. Детето не е защитено от подобни емоции. Следователно, желанието да се припомнят понякога тъмните и вълнуващи ситуации е знак за норма.

6.Като признак за патологичната реакция при тестирането се явява желанието да се прекъсне историята, да се прекрати преждевременно. Отговорът на детето звучи набързо, гласът се снижава, проявява признаци на вълнение (червено лице или бледност, изпотяване, малки тикове). Детето отказва да отговори на въпроси, не иска да слуша историите, съдържащи елементи на тревожност и безпокойство, настойчиво се стреми да изпревари събитията или иска да му разкажат приказката отново. Такива признаци трябва да се приемат за сеиозни симптоми и изискват намеса на други специалсити, като и по-задълбочена работа с детето.

7.При анализа на резултатите от теста, трябва да се отчитат както положителните, така и отрицателните резултати и да се използват в качеството им на ориентири в процеса на пряко наблюдение в процеса на развитието на детето и при тестиране с други инструменти.

8.Важно е по време на тестирането психологът да проявява спокойствие и дружелюбие.

1.ПРИКАЗКА „ПИЛЕНЦЕ”

Цел: позволява да се определи степента на зависимост от един от родителите или от двамата.

Текст: „В гнездото на дървото птиците заспали: баща, майка и малко пиленце. По среднощ задухал силен вятър, клонът, на който било гнездото се счупил и то полетяло към земята заедно с малкото пиленце. Таткото и майката полетели и той кацнал на един клон, а майката на друг.

Въпрос: Според теб, какво ще направи пиленцето?

Типични нормални отговори:

-и то ще полети и ще кацне на клон (при майка си; при баща си; на отделен клон);

-ще полети към майка си, защото се е уплашило;

- ще полети към татко си, защото той е силен и ще го пази;

-ще остане на земята, защото не може да лети, но ще потърси помощ, а баща му и майка му ще го вземат;

Такива отговори показват, че детето е самоуверено, независимо и знае как да взема решения.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-ще остане на земята, защото не може да лети;

-ще умре като падне и се удари;

-ще умре от глад или студ;

-всички ще забравят за него;

-никой няма да му обърне внимание и то ще умре от страх

-ще дойде лисицата (вълкът, мечката и пр.), ще го разкъса и изяде.

-все някой ще дойде при него и ще го спаси;

Такива отговори характеризират силната зависимост на детето от родителите, несигурност в способностите им.

2.ПРИКАЗКА „АГЪНЦЕ”.

Цел: приказката позволява да се установи как детето е преживяло моментът на отбиване от кърмене.

Текст I вариант: „Живяла една овчица със своето агънце. Агънцето пораснало, вече било голямо и дори започнало да яде трева. Една вечер преди да заспи, майка ми му дала малко мляко, което агънцето много обичало. Но на следващия ден изведнъж се оказало, че майката нямала вече мляко и не можела да нахрани сина си (дъщеря си).”

Въпрос: Според теб, какво ще направи агънцето?

Типични нормални отговори:

-ще се нахрани с трева;

-ще заплаче и тогава ще си хапне малко трева;

-ще отиде при друга овчица за да я помоли за малко мляко;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-то ще умре от глад;

-ще отиде при друга овца и вече няма да се върне при майка си;

-ще се разсърди, няма да говори с майка си, защото го е оставила без мляко;

-ще заплаче силно и ще накара майка си да му намери мляко;

Отбиването от кърмене е винаги стрес за детето. От отговорите на детето, психологът може да разберете вида и степента на дълбочината на преживяванията на детето и значимостта за детето на майчиното мляко, като храна и като ритуал на сближаване и общуване (привързване). В зависимост от това, опитайте се да заобиколите бебето си с подходяща грижа, внимание и любов. Резултатите позволяват на психолога да се ориентира за последващи компенсационни мерки.

Текст II вариант.

„Живяла някога една овчица със своето агне. Агнето било голямо и дори вече се хранело с трева. Всяка вечери преди да заспи, тя му давала по малко мляко, което то много обичало. Един ден майката донесла в кошарата още едно малко агне, което било по-малко от първото и пиело само мляко, защото не умеело още да яде трева. Тогава майката казала на по-голямото агне, че няма да има мляко за двете деца и от този ден нататък ще трябва да яде само тревата.

Въпрос: Според теб какво ще направи агнето?

Типични нормални отговори:

-ще има повече трева;

-ще се разплаче, а след това ще яде повече трева;

-ще потърси друга овчица и ще я помоли за мляко;

-ще се постарае да пие по-малко мляко и да яде повече трева;

-ще покапризничи малко, но тъй като това е по-малкия му брат, ще отстъпи и ще яде храна.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-ще умре от глад;

-ще отиде при друга овца и никога повече няма де се върнете при майка си;

-ще се обиди и няма да обръща повече внимание на майка си, защото го е оставила без мляко.

-ще плаче, ще крещи така, че майка му ще донесе от някъде мляко за него;

-ще отиде да яде трева, но ще бъде много ядосан на малкото агне и майка му;

-ще се опита да изгони малко агънце и отново да пие мляко;

-ще намери друга майка за малкото агънце;

-ще набие малкото агне.

3.ПРИКАЗКА „ЗАМИНАВАНЕ”

Цел: позволява да се определи отношението на детето към познатите му хора и също така да се разкрие скрита агресивност и разрушителност.

Текст: „Веднъж родителите, дядо и баба, чичовци и лели и всички деца отишли на гарата и само един от тях се качил във влака. Този човек заминал далече и може би никога нямало да се върне.”

Въпрос: Според теб, кой е бил този човек?

При наличие на деструктивни взаимоотношения в семейството (между родителите и детето; между самите родители; между сиблинги или други хора пр.), детето ще посочи онзи член, който е най-малко значим за него или с който се намира в неблагополучни отношения.

4.ПРИКАЗКА „НОВИНА”

Цел: идентифициране на неоправдана тревожност или страхове на детето, както и неизречени желания и очаквания, за съществуването на които родители могат дори да не подозират.

Текст: „Едно момче (момиче) се връща от разходка (от приятели, от баба, от детска градина - изберете най-подходящата ситуация за вашето дете). Когато го видяла на вратата, майка му казала: „Най-накрая се прибра. Трябва да ти кажа една новина”.

Въпрос: Според теб, какво иска да каже майката на детето?

Типични нормални отговори:

-днес ще ни дойдат гости;

-днес ще имаме празник, днес някой се е родил;

-майката е чула нещо интересно по радиото (телевизията);

-довечера ще отидем на гости при баба ти;

-татко ти ще донесе малко кученце и пр.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-майката и таткото си тръгват;

-майката и таткото отиват на кино (ресторант, парти) и детето остава само;

-утре ще го водят на лекар;

-някой е умрял;

-майката ще го наказва; ще му забрани;

5.ПРИКАЗКА „СТРАХ”

Цел: да се диагностицира наличието на страхове при детето.

Текст: „Едно момче тихо казало: Колко ужасно!”

Въпрос: Според теб, от какво се страхува?

Типични нормални отговори:

-държал се е лошо и сега се страхува, че ще бъде наказан;

-измачкал (скъсал) и сега се страхува, че майка му ще го накаже;

-страх го е от тъмнината;

-страх го е от кучето;

-от нищо не се страхува, просто се шегува и т.н.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-страхува се, че ще бъде откраднат;

- страх от чудовище, което иска да го открадне и да я изяде;

-страхува се, че ще го оставят на само; ще го изоставят;

-страх го е от Баба Яга (приказни герои);

-страхува се, че някой звяр ще се качи в леглото;

- страх го е, че ще дойде крадец и ще го удари с нож;

-страхува се, че майка му (татко) ще умре и т.н.

Когато бъдат получени такива или подобни отговори, психологът трябва да зададе допълнителни, насочващи въпроси, за да получи по-детайлно описание и обяснение на

6.ПРИКАЗКА „ПЯСЪЧЕН ЗАМЪК”

Цел: да се изясни отношението на детето към материалната собственост и способността му да показва алтруистично поведение.

Текст: „Едно момче построило от пясък красив замък. Той бил толкова голям и просторен, че детето можело да играе само. Замъкът бил построен от самото момче, без чужда помощ и то много се гордеело с това. Един ден майка му (баща му, сестра му, брат му) помолила момчето да и подари този замък, защото тя много го харесвала.”

Въпрос: Според теб, какво ще направи момчето – ще го запази за себе си или ще го подари на майката?

Типични нормални отговори:

-той ще си поиграе малко, а след това ще го даде на майка си;

-преди да го даде на майка си, той ще го покаже на баща си (на което и да е друго харесвано лице);

- ще го подели (раздели) с майка си;

-ще го даде на майка си, но понякога, когато му се играе, ще я помоли да му го дава;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-ще искат да го запази, защото замъкът е много красив;

-няма да го даде на никого;

-ще играе докато иска, а после го унищожи;

-винаги ще играе сам;

-защо трябва да го дава на майка си.

Тези отговори показват, че детето все още не е готово да споделя с другите, тъй като все още не е формирало уважение към чуждата собственост.

Въз основа на получените отговори, психологът може по-ефективно да изгради отношенията си с детето, да потърсите подход към него, да коригирате поведението му. Дори доста сложните проблеми с децата могат да са напълно решени, при условие че се създаде благоприятен климат в семейството.

7.ПРИКАЗКА „БОЛНОТО ДЕТЕ”

Цел: установяване на значимите други в семейството и характеа на семейните интеракции.

Текст: „Едно момче живеело заедно с майка си (татко бил вече пет месеца в командировка). Детето трябвало да посещава детска градина (училище; детски център и др.). Баба му и дядо му били тези, които го водели. На втория ден обаче, детето заболяло от заразна болест. Бабата и дядото завели детето в болницата. Лекарите се обадили на майка му и тя дошла да вземе детето си. Тогава на нея й казали, че детето е много болно.”

Въпрос: Според теб, какво ще каже майката на детето?

Типични нормални отговори:

-баба ти и дядо ти са те закалили и ти ще оздравееш;

-баба ти и дядо ти сигурно са ти дали сладолед;

-ще ти сложат инжекции и др.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-дадохте ли ти лекарство;

-докторът е назначил лекарство, което струва ….. ;

-кога ще дойде татко?

-мамо, аз ще умра ли?

8.ПРИКАЗКА „ГОДИШНИНА ОТ СВАТБАТА НА РОДИТЕЛИТЕ”

Цел: да се установи дали детето ревнува родителите си, т.е., дали се чувства лишен от вниманието им, поради чувствата си един към друг.

Текст: „Дошъл денят на годишнината от сватбата на родителите. Майката и таткото много се обичали и искали истински да се забавляват в този ден. Те поканили на гости много свои приятели, дошли и техните родители. Всички били много щастливи. По време на празника обаче, тяхното момче (момиче) тихо се оттеглило и отишло само в градината зад къщата.”

Въпрос: Какво се е случило? Защо е напуснал празника?

Типични нормални отговори:

-отишъл е да набере цветя за майка си;

-отишъл е да си поиграе малко;

-с възрастните е скучно, затова е решил да се забавлява сам;

-бил е уморен от партито;

-направили са му забележка, че не се храни добре или не слуша;

-други отговори за възможна скука на партито също могат да се считат за нормални –

те се случват доста често;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-той си е тръгнал, защото е бил ядосан;

-искал да бъде сам;

-бил е вече голям и това не е било интересно за него;

-никой не му е обръщал внимание;

-майка му и баща му са го забравили;

-станало му е много тъжно;

За този тип отговори, носещи негативен емоционален заряд, психологът трябва да зададе допълнителни насочващи въпроси. Възможно е детето да поиска да продължи разказа си или да обясни отговора си. Възможен е и вариант, при който да каже: „Този празник е на майката и затова никой не е обърнал внимание на детето”, „Било е много шумно на партито”, „Не са му разрешили да си играе свободно”, „майка му и татко му никога не искали да си играят с него”, „Другите деца, присъствали на праника не са му били приятни (или обратно)”, „Той не харесвал празниците и винаги играел сам”

9.ПРИКАЗКА „ПОГРЕБЕНИЕ”

Цел: да се установи отношението на детето към смъртта, респ. емоциите разрушителна агресивност, отмъстителност, злоба, чувство за вина, отчаяние, самообвинение, автоагресивност.

Текст: „По улицата бавно и мъчително се движела погрбално шествие. Хората по тротоарите наблюдавали случващото се и се питали: „Кой е умрял?” Един човек посочил една намираща се наблизо къща и казал: „Човекът, който живееше в тази къща.”

Въпрос: Според теб, кой е умрял?

Типични нормални отговори:

-неизвестен човек;

-дядото (бабата) на едно дете;

-един много важен човек;

-една стара жена и пр.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-едно момче (момиче);

-бащата на едно момче момиче;

-майката на едно момче (момиче);

-по-малкият брат (сестра) на едно момче (момиче);

Приказката може да претърпи известна промяна, когато се прилага спрямо деца, които все още не разбират смисъла на смъртта.

10.ПРИКАЗКА „СЛОНЧЕ”

Цел: да се идентифицират трудностите, които момчето има във връзка с развитието на сексуалността си и по-специално отношението му към така наречения кастрационен комплекс.

Текст: „Едно момче получило за подарък слон-бебе. Малкото слонче било много приятно, с мъничък хобот. Веднъж, когато влезе в стаята си, момчето вижда, че нещо в слончето се било променило.”

Въпрос: Какво се е променило и защо?

Типични нормални отговори:

-слончето се е боядисало с водни боички;

-слончето не се е променило, а просто е пораснало;

-слончето си било тръгнало, защото не искало да живее заключено (само) в стаята;

-слончето било счупило една играчка на момчето и сега щяло да бъде наказано;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-слончето било без хобот, защото някой му го бил отрязал;

-слонът се държал непослушно и за наказание му отрязали хобота;

-хоботът непрекъснато му пречел и той не се чувствал добре, защото не знаел какво да прави с него;

-слончето седяло и плачело, не се чувствало добре, но никой не питал защо и никой не му помагал;

-слончето било умряло;

-вместо слончето, в стаята се намирало друго животно;

При допълнителни насочващи въпроси за уточняване на отговорите, е възможно детето да оцвети финала на приказката в негативна модалност, аргументирайки се с лошо поведение на слончето, което било непослушно; било наказано; било обвинено в неправилна постъпка.

11.ПРИКАЗКА „РАЗХОДКА”

Цел: да се определи степента на привързаност на детето към родителя от противоположния пол и наличието на съперничество с родителя на своя пол.

Диференцирането се извършва в зависимост от пола на детето. Най-добре е тестването да се извършва от родителят от противоположния пол. Това означава, че момчето трябва да разкаже историята на майка си.

Текст: Приказка за момче. „Едно момче отишло на разходка заедно с майка си в гората. Те двамата дълго се разхождали и били много доволни. Когато се завърнали вкъщи, те видели изражението на лицето на баща променено.”

Въпрос: Какво ново изражение се е появило на лицето на бащата и защо?

Текст: Приказка за момиче. „Едно момиче отишло на разходка заедно с татко си в гората. Те двамата дълго се разхождали и били много доволни. Когато се завърнали вкъщи, те видели изражението на лицето на майката променено.”

Въпрос: Какво ново изражение се е появило на лицето на майката и защо?

Типични нормални отговори:

-той има щастлив вид на лицето си, защото са се завърнали вкъщи;

-той има уморено лице, защото работи;

-докато те са отсъствали, се е счупило стъклото на прозореца (телевизор, ваза и пр.);

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-той е болен;

-той (тя) се е разболял (а), защото те са отсъствали;

-той (тя) се е разтревожил (а), защото видял (а), че момчето (момичето) се е простудило по време на разходката в гората и сега има (или ще има) висока температура;

-той (тя) е ядосан (а), защото той (тя) също искал да ходи на разходка, но момчето (момичето) не искало с него (нея);

-той (тя) плачел (а) и бил уплашен (а), защото се страхувал (а), че те няма да се върнат, че ще се загубят в гората завинаги;

12.ПРИКАЗКА „СТРАШЕН СЪН”

Цел: контрол на всички предишни тестове. Необходимо е да се изясни връзката между отговорите на този тест и отговорите, получени от предишните тестове.

Текст: „Една сутрин едно момче (момиче) изведнъж се събудило от сън и казало: „Оооо, имах много лош сън". Каква мечта видя момчето?

Въпрос: Според теб, какъв сън е имало момченцето (момиченцето)?

Типични нормални отговори:

-не знам;

-не се сещам за нищо;

-сънувал е страшен сън;

-сънувал е ужасно животно (звяр);

-сънувал е, че се е загубил;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-сънувал е, че майка му (татко му) е починала (умряла);

-сънувал е, че е умрял; .

-сънувал е, че са дошли да го отвлекат;

-сънувал е, че са искали да го хвърлят под колата и др.

Не забравяйте, че понякога едно дете фантазира, че някой го е откраднал, че е паднал под колата – в това няма нищо патологично. Необходимо е да се установи дали един от патологичните реакции показва състояние на тревожност и безпокойство, идентично с това, което вече е изразено пряко или косвено в предишни тестове.

Протокол от тестирането