Тема 1:

Науката социална психология

1.Какво е социална психология?

Където и да се намираме, каквото и да правим сега и в бъдеще, ние винаги ще бъдем заобиколени с хора, с които ще се налага да си взаимодействаме. От ефективността на това взаимодействие ще зависят много неща в личния живот, бъдещето и кариерата ни. Ето защо е добре да да овладяваме социалните умения не само на принципа на пробите и грешките, а да развиваме съзнателно качества, които ще ни направят успешни във различните области на живота.

Всеки човек има система от представи, защо другите хора се държат по един или друг начин. В основата на тези представи стои най-вече личния опит или т.нар. здрав смисъл.

Въпреки, че социалната психология вече има доста история, все още няма еднозначен отговор какво точно представлява социалната психология. По-важното за нас е да разберем, че нейната особеност се заключава в това, че тя изследва  формирането и развитието на „обществената психика“ и на „общественото съзнание“. Тези феномени се формират не на личностно, а на междуличностно ниво.

Когато попитаме какво значи соц. психология най-честия отговор, който получаваме е, че това е познание за човека, за неговото поведение, за взаимоотношенията между хората. Този отговор е верен, но е недостатъчен, за да можем да разграничим точно и ясно соц. психология от други науки за човека и взаимоотношенията между хората – напр. от психологията, антропологията, соц. философия, етнографията и др. Социалната психология е мостът между психологията с нейния интерес към човека и социологията с нейния акцент върху социалните групи.

Най-ясният отговор, обаче  може да се намери в книгата „Современная социалньная психология“. Там се обяснява, че обликът на социалната психология зависи от парадигмата, която социалният психолог възприема.

Има няколко основни парадигми, които обясняват какво е социалната психология. (парадигма означава: „образец“, „стандарт“, „схема“, „модел“).

1.Парадигма „на обяснението“ – Към нея се придържат американските социални психолози. Според тях социалната психология е наука, която обяснява как другите хора ни влияят и какво е това, което се поражда и променя в резултат на влиянието. (Шихирев 1999г.)

„Повечето социални психолози разглеждат социалната психология като опит да се обясни какво влияние оказва въображаемото или реално присъствие на един индивид върху друг“ (Аllport 1968г.)

„Социалната психология е наука за изучаване на поведението на индивида във връзка с въздействието, което социалния стимул оказва върху него“. (Sherif 1969г.)

2.Парадигма „на разбирането“ – към нея се придържат западноевропейските социални психолози. Според тях социалната психология е наука, която се занимава със съвместния живот на хората, с взаимодействието помежду им. Ето защо основният механизъм за взаимни действия и отношения е да разбираме чуждото поведение (Шихирев).

„Централен проблем на социалната психология е изучаването на идеологията на общуването – културните процеси, междукултурните различия, отношенията във физическата и социалната среда, социалните процеси в групите, взаимодействието между хората. Социалната психология е наука за символичното поведение“ (Moscovici 1972).

„Социалната психология е дисциплина, която изучава взаимодействието между социалната промяна и избора, а неин централен проблем е отношението между човека и промяната на социалната среда, но не толкова проблем на индивида, а като проблем на обществото“ (Tajfel 1972).

Актуален сред соц. психолози от 20 век е възгледът, че соц. психология е наука за изучаване на общуването между хората.

Най-новата парадигма се гради на цялата система „индивид-група-общество“, за разлика от предишните, които се градят върху отделните съставни части на тази система.

Въз основа на тази парадигма и възгледите на соц. психолог Петр Шихирев, че в основата на соц. психология стои „психическото“ ние изграждаме определението за социална психология.

Определение: Социалната психология е наука за психическото в отношенията в системата „индивид-група-общество.“

2.Еволюция и етапи в развитието на социалната психология.

Има няколко мнения за това кога е възникнала соц. психология. Някои историографи считат, че тя е възникнала през 1890-1908г. Като аргумент им служи първият социално-психологически експеримент, проведен през 1898г. от Триплет за влиянието на хората върху поведението на индивида..

Други социални психолози посочват, че началото на соц. психология съвпада с епохата на великите философи Платон (427-347г.пр.н.е.) и Аристотел(384-322г.пр.н.е.). Аргументите им са, че Аристотел и Платон са родоначалници на две научни традиции в соц. мисъл.

Освен тези две мнения има и трето, а именно, че соц. психология е познание, еволюирало през вековете, а етапите на тази еволюция са три: предисторически етап, или предистория на соц. психология; преходен етап, преход към съвременната соц. психология; съвременен етап, или съвременна соц. психология.

Официално началото на съвременната соц. психология се свързва с имената на Рос с книгата му „Социална психология“ през 1898г. и Макдугъл с книгата му „Въведение в социалната психология“ от 1908г.

1.Предисторически етап – започва през 5 век пр.н.е. и продължава до средата на 18 век и началото на 19 в. През този етап се осъществява количественото натрупване на социалното познание по фундаментални въпроси като: Какво е човекът?; Производен ли е на обществото или обществото е продукт на своите членове; Свободни и отговорни ли са хората в своите действия или действията са обусловени от природни и социални сили. Платон е този, който полага преимуществото на социума (общото), полага основите на научна традиция, която по-късно прераства в социология – това е науката, фокусирана върху различни обществени структури (държава, семейство, групи, религия и др.). Аристотел, отдава преимущество на индивида и по този начин полага основите на друга наука, която по-късно прераства в психология.

Учени с ярък принос към предисторията на соц. психология са: Георг Хегел (1770-1831г.), Джордж Мийд (1867-1931г.), Огюст Конт (1798-1857), Емил Дюркем (1858-1917г.), Чарлз Дарвин (1809-1882), Николо Макиавели (1469-1527), Томас Хобс (1588-1679).

2.Преходен етап – от средата на 18 век до края на 19 век. Характерен е с две основни теории, които се зараждат в Европа. И двете имат описателен характер, нямат експериментална част и са ориентирани към социума. Това са теория за психология на народите и теория за психология на масите (теория за тълпата). И едната и другата описват механизма на влияние на общото (народ, тълпа) върху поведението на индивида.

А)Теорията на психологията на народите се заражда в Германия. Построена е на основата, че първоначалната форма на човешкото общество е „народът“, чийто контекст е „културен“. Именно в рамките на културата индивидите заучават определено поведение и формират своята индивидуалност.

Б)Теория за психология на масите описва как масата (тълпата) от хора влияе върху индивида, а механизма на влиянието е подражанието, внушението.

Учени с ярък принос към преходния етап са: Херман Щейнтал (1823-1893), Вилхелм Вунд (1832-1929), Густав Любон (1841-1931), Габриел Тард (1843-1904), М. Лазарус (1824-1903).

3.Съвременният етап започва в края на 19 век и началото на 20 век. Отличава се от предните два етапа по това, че изследователите има стремежа да развият соц. психология като самостоятелна наука със специфични методи и понятия. Тук се оформят две направления: американска социална психология и западноевропейска соц. психология.

А)Американската соц. психология е ориентирана да дава отговор на въпроса „как“. Например как индивида осъзнава кой е, как формира самооценка  и самочувствие, как представя себе си пред другите хора. За американската соц. психология Индивидът е изходната единица за анализ. Те разглеждат как индивида участва в групите, какво влияние му оказват те, как възникват различията и конфликтите.

По-известни представителни на тази школа са Курт Левин, Леон Фестингер, Джордж Милър, Д. Кембъл, М.Смит и др.

Б) Западноевропейската соц. психология, въпреки, че се е оформила през втората половина на 19 век се приема, че тя е възникнала като антитеза на американската соц. психология. Според нея човек е пасивно същество на което може да се влияе. Изповядва принципите на холизма (влияние на цялото, на обществото, на културата) за разлика от принципа на индивидуализма на американските соц. психолози. по този начин „социалното“ е било за нещо фиксирано в „символите“, в „знаковите форми“. Западноевропейската соц. психология е ориентирана да показва съвместния живот, интеракциите, комуникациите. Популярна тема е емоцията на индивида, но от позициите му в отношенията с други хора.

По-известни западноевропейски соц. психолози са:Б. Шленкер, Серж Московичи, П. Шихирев, Г. Андреева, А. Донцов и др.

Като обобщение можем да кажем, че американската соц. психология разглежда темата за индивида и неговото поведение, а западноевропейската – начините за разбиране на поведението на хората, по-специално комуникациите, интеракциите, културата, общуването.

След 90-те години на 20 век се оформят няколко по-ярки направления в съвременната соц. психология.

1)Социален когнитивизъм. Развива се под влияние на френския социолог Московичи и е ориентиран към изучаване на съдържанието на нашите представи;

2)Социален конструктивизъм. Развива се под влияние на американския соц. психолог Кенет Герген. Поведението на индивида се възприема не като следствие от неизменни закони, а като резултат от неговия свободен избор. В този смисъл соц. психология се разглежда като познание, което подпомага хората да преобразуват своята действителност.

3)Критическа соц. психология. Това направление се развива от западноевропейските  соц. психолози. Ориентирано е към тезата, че хората сами творят своята реалност в процеса на общуване с други хора и че контекста на реалността са поведенческите символи.

4)Приложна соц. психология. Развива се от специалисти не само в социално-психологическите науки, но и в други области.

1.1.2.Изследователски методи в соц. психология.

Социалната психология е емпирична наука. Тя използва специфични изследователски методи, които могат да бъдат отнесени към два вида: Корелационни изследвани и експериментални изследвания.

При Корелационното изследване психологът наблюдава и регистрира корелацията между два или повече променливи фактора. Той открива наличието на причинно-следствени връзки между променливите. Например: гледането на филми на насилие и агресивно поведение на децата в училище.

При експерименталното изследване психологът създава две или повече условия, различни едно от друго и „поставя участниците в изследването в тези условия. Целта е да се регистрират и оценят реакциите на участниците. Например две групи деца. На едната се прожектира филм на ужасите, а на другата не. После резултатите се събират, сравняват се и се правят съответните изводи.  Според това каква е средата, в която се провежда експериментът изследванията биват полеви (в естествена среда) и лабораторни (изкуствено създадена среда).

Независимо какво е изследването дали експериментално или корелационно се използват следните методи:

1)разказ (саммоотчет на участниците);

2)непосредствено наблюдение на участниците от самия изследовател;

3)откриване на архивни данни (от документи, статии, доклади, книги и др.)

Ключови понятия

СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ - Научно познание за „психическото“, което възниква в процеса на нашите взаимоотношения с другите хора. Това са нашите преживявания, нашият свободен избор, какво да направим, как да преобразуваме себе си и собствената си реалност.

ПАРАДИГМА – „образец“, „стандарт“, „схема“, „модел“, който даден социален психолог възприема за най-подходящ. Включва фундаментални въпроси за базата и спецификата на соц. психология, за модела на човека и обществото, за взаимоотношенията между индивид, група и общество и др.

ПАРАДИГМА „НА ОБЯСНЕНИЕТО“ – образец (стандарт, схема, модел) стоящ в основата на американската соц. психология през 20 век. Социалната психология се приема за наука, която обяснява как другите хора ни влияят и какво е това, което се поражда и променя в резултат на влияние.

ПАРАДИГМА „НА РАЗБИРАНЕТО“ – образец (стандарт, схема, модел) стоящ в основата на западноевропейска соц. психология от 20 век. Соц. психология се приема за наука, изучаваща съвместния живот на хората, взаимодействието помежду им, както и основният механизъм на взаимодействие и взаимни отношения – разбирането на чуждото поведение.

СОЦИАЛЕН КОГНИТИВИЗЪМ – направление на социалната психология от 80-те години на 20 век. Ориентирано е към изучаване на съдържанието на нашите представи.

СОЦИАЛЕН КОНСТРУКТИВИЗЪМ – направление в соц. психология, което се развива от 80-те години на 20 век. Ориентирано е към изучаването на възможностите на хората сами да творят своята реалност в процеса на общуване  с други хора, които усвояват смисъла на поведенческите символи.

ПРИЛОЖНА СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ – направление в съвременната соц. психология, което е развито от специалисти в различни области, като управление, организационно поведение, управление на човешките ресурси, маркетинг, комуникации, туризъм, хотелиерство, медицина и др. Те използват социално-психологически методи и понятия за да изяснят специфичните аспекти на процеси и явления.

КОРЕЛАЦИОННО ИЗСЛЕДВАНЕ – открива причинно-следствените връзки между два или повече променливи фактора.

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ – създават се изкуствено определени условия, с цел наблюдение на реакциите на участниците.