Колко лесно се става садист – 40 години от Станфордския есперимент

Би Би Си

Документални кадри от Станфордския експеримент. Колаж: официален сайт

Преди 40 години неколцина американски студенти влизат в едно от мазетата на Станфордския университет в Калифорния с идеята да заработят нещо през ваканцията. Те обаче попадат в един от най-шокиращите психологически експерименти в историята. Идеята на експеримента е много проста – взема се група доброволци, разделят се на две – на затворници и надзиратели, поставят се в условията на затвор и се наблюдават резултатите.

Станфордският затворнически експеримент, с каквото име влезе в историята, трябваше да продължи две седмици, но бе прекратен след шест дни, след като няколко от участниците получиха нервен срив, „надзирателите“ започнаха да проявяват садизъм, а един от „затворниците“ обяви гладна стачка. „В първия ден всичко изглеждаше като театрална сцена с имитации на затворнически килии, но от втория ден в съзнанието на „затворниците“, „надзирателите“ и наблюдателите от научния екип всичко се превърна в истински затвор“, коментира авторът на експеримента социалният психолог Филип Зимбардо.

Доброволците научили за експеримента от обяви в местния вестник. За участие били подбрани само най-силните и здравите както физически, така и психически. Въпреки че на „надзирателите“ били раздадени униформи и огледални тъмни очила, за да се скрива погледът им, те отначало не успявали да влязат в ролята си и Зимбардо се опасявал, че ще трябва да прекрати експеримента.

Оказало се, че няма да му се наложи да чака дълго за „вживяване“ в ролите. „Когато приключи първият ден, видях, че нищо не се случва. Стана ми скучно и реших, че трябва да се превърна в строг тъмничар“, разказва Дейв Ешълман, участник в експеримента, който е бил „назначен“ за „главен надзирател“.

Мъченията

Същия ден затворниците, към които се обръщали строго и не по име, а само по номер, вдигнали бунт и се барикадирали в килиите. Надзирателите счели това поведение за предизвикателство към авторитета им, пресекли бунта и започнали да налагат силово властта си. „Изведнъж динамиката се промени напълно. Те повярваха, че имат работа с опасни престъпници и всичко престана да бъде експеримент“, спомня си Зимбардо.

Започнали унижения на затворниците, събличане до голо, надяване на чували на главите. Те били карани да правят лицеви опори и други тежки физически упражнения. „Най-ефективната тактика беше лишаването от сън, което е известен способ на мъчение“, казва един от „затворниците“ Клей Ремси. „Аз не можех да изпълня физическите упражнения, които искаха от мен. И смятах, че това се ръководи от хора, които са лишени от рационални възприятия. Затова започнах да отказвам храна“.

Филип Зимбардо. Снимка: официален сайт

В резултат Ремси бил преместен в килера на университетските чистачи, който бил превърнат в единична килия. Заради гладния протест били наказани и други „затворници“. Ситуацията започнала да става много напрегната. „Непрекъснато се опитвах да разбера къде е границата, кога ще се стигне до момента, когато те ще ме оставят на мира и ще кажат: „Край, аз съм дотук, това е просто експеримент“. Но това така и не се случи“, разказва Ремси.

Зимбардо припомня, че мнозина от „затворниците“ получили нервни сривове и били принудени да излязат още по-рано от експеримента и да бъдат сменени с други. Един от тях се изринал от напрежение по цялото тяло.

Загубването на добрите намерения

Самият ръководител на експеримента също се оказал въвлечен в ролята на един от участниците и така загубил научната чистота на възприемане. „Идеята на експеримента беше правилна, но не трябваше да го продължаваме след втория ден“, признава Зимбардо. „Когато „затворниците“ започнаха да изпадат в сривове, ние доказахме предположението, че различните ситуации могат да оказват много силно влияние на хората. Не прекъснах, когато трябваше“, казва той.

За предсрочното прекратяване на експеримента допринесъл друг психолог – приятелката на Зимбардо Кристин Маслач. Тя била шокирана от случващото се в мазето на университета и обвинила приятеля си в жестокост. Думите на Маслач отрезвили моментално Зимбардо.

Скоро след Станфордския експеримент в няколко американски затвора избухват размирици и необичайното психологическо изследване станало широко известно както в САЩ, така и по света. „Това изследване е класически пример как различни ситуации и системи могат да потушат добрите намерения на участниците и да превърнат нормални млади хора в надзиратели садисти“, твърди Зимбардо.

Ешълман, който играл ролята на главен надзирател, твърди, че в резултат на експеримента научил за себе си много нови неща. „Разбрах, че в определени ситуации вероятно съм способен на неща, за които после ще си спомням със срам“, казва той.

Аналогиите с „Абу Гариб“

„Когато видях снимки от затвора „Абу Гариб“ в Ирак, моментално усетих, че всичко ми е много познато“, продължава Ешълман. „Веднага допуснах, че надзирателите там вероятно са били съвсем обикновени хора, а не изроди, каквито се опита да ни представи Министерството на отбраната“.

Но изпълняващият ролята на затворник Клей Ремси смята, че по принцип не е трябвало да се провежда Станфордският експеримент. Според Ремси експериментът не е имал реална научна основа и е противоречал на етическите норми. „Най-ценното на този експеримент е, че приключи по-рано от срока“, смята Ремси. „А най-лошото – че за 40 години неговият автор Зимбардо се радва на огромно внимание, а хората имат нагледен пример как не трябва да се прави наука“.

Самият Зимбардо нарича тази оценка „наивна“ и твърди, че експериментът му е много ценен за изследователите на човешката психика дори и за да се разберат причините за ексцесиите в затвора „Абу Гариб“. „Изводът е, че човешката природа невинаги е под контрола на това, което сме приели да наричаме свободно волеизявление“, заключва ученият. „Всъщност повечето от нас могат да бъдат тласнати към такова поведение, което съвършено противоречи на личната ни представа за самите нас“.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.